Да откриеш в град като Русе символичните знаци по пътя на времето – никак не е трудно! Дори напълно безцелното скитане през най-старите градски улици, лежерното прекосяване на централното ларго в търсене на някое симпатично кафене или неволното зазяпване по елегантните, богати на изящни орнаменти сградни фасади – всичко в този град ще ви накара да се почувствате някак особено и . . . съвсем по европейски.

Веднага си спомням, че в класацията за 2009 година “Най-добрият град за живеене в България” на Дарик радио и вестник “24 часа”, Русе – вероятно заслужено, грабна приза в категория “Най-красивият град за живеене” – признание, което също дава самочувствие, най-вече - защото напълно се покрива с реалността. Извън красивата си главна улица, определена като най-атрактивната пешеходна зона в страната, Русе пази в сърцето си една територия, в която има по парченце история за всяко отминало време, и по късче памет за всеки доблестен герой, свързал съдбата си с града.

Русенският Парк на възрожденците усърдно брани градската памет от забрава и присъства незаменимо в ежедневието на русенци както в делник, тъй и в празник. Паркът е създаден върху мястото на едно от старите гробища на град Русе и обхваща площ от около 98 декара. По сведения от исторически източници и от мемориалните бележки на русенеца Обретен Ганюв, се смята, че първото име на днешния парк е било Крайненското гробище. В него - тогавашни покрайнини на Русе, първите погребани били масово измрели болни от чума. В епохата на национално-освободителните борби тук погребвали осъдените на смърт от турците юначни българи, както и такива, дето умирали по болници, самотни скитници и хора, изоставени от близки си. Постепенно, някогашното Крайненско гробище се превръща в главен некропол за Русе и става известно като гробището “Всях Светих” по името на най-красивата русенска църква от края на 19-ти век – “Всях Светих”, издигната в единия му край по проект на арх.Едуард Винтер. Десетина години след градежа й, вътре в нея били монтирани цветни виенски витражи, а в началото на 20 век – стените й били покрити с чудни стенописи. Разбира се, за Русе - пъстър и многолик град, било напълно естествено в старото гробище да присъстват няколко обособени части - православно, еврейско, католическо, френско военно, английско военно, австро-унгарско военно гробище. Най-обширна е била територията на православното гробище, тъй като в него почивали тленните останки освен на българи - и на гърци и руснаци. На границата на вековете 19-ти и 20-ти, най-забележително се оказало пространството покрай самата църква “Всях Светих”, тъй като около нея били погребвани и препогребвани най-видните граждани след Освобождението и редица национални герои – Баба Тонка, Тихо Обретенов, Атанас Обретенов, Никола Обретенов, Анастасия Обретенова, Захари Стоянов, Любен Каравелов, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Христо Македонски, Димитър Ценович, Янко Ангелов. За всички тях общината отпускала безплатно място в споменатия парцел. В този си вид гробището продължава да функционира до към средата на 70-те години на 20-ти век, когато градската управа решава то да бъде преустроено в паркова зона с алеи, като се съхранят предимно надгробията на най-известните имена от национално-освободителните борби на България. И днес русенци минават край запазената гробница на Захари Стоянов, в която той е погребан на 20 септември 1893г., починал 18 дни по-рано в Париж, където водел делегация. С решението за построяване на националния храм-костница или това е днешният Пантеон на възрожденците, се предприема една доста драматична стъпка, която дълги години предизвиква както гняв и недоволство, така и известна носталгия и тъга у старите русенци, съхранили спомен за храма “Всях Светих”. И така, само за една нощ същият този храм е съборен и разрушен, за да бъде издигнат на негово място и официално открит на 28 февруари 1978 г. Пантеонът на възрожденците, който днес е неделима част от Парка на възрожденците. В Пантеона са пренесени костите на всички 453-ма наши герои, участници в борбите за национално обединение и спасение. Тук-там из парка, паметни плочи и днес напомнят къде точно преди е бил гробът на всеки от бележитите българи. От старото русенско гробище в Парка на възрожденците се пази и алеята на починали от раните си съветски войни в периода 1944-1945 г.

Няколко пъти, когато и аз съм минавала през парковото пространство, поставен през последните години красив обелиск с посвещението ‘В памет на Иван Ведър – спасителят на русенци’ предизвикваше огромен интерес у мен. Когато се поинтересувах каква е ролята на този българин, чийто кости също отдавна бяха пренесени във внушителния храм-костница, научих история, която всеки русенец, мисля, е длъжен да знае! Почти легендарно, като мит звучи разказът как след руските бомбардировки над града през 1877 година - поражения имало както в турските квартали, така и по военните съоръжения. Тогава, група русенски младежи взели да се хвалят по кафенетата, че с тайни знаци насочвали руската артилерия. Слухът за всичко това вбесил турското командване, при което цялото българско население – около 6000 души, било събрано във Владиковата бахча – днешен Парк на младежта, където трябвало да бъде изколено. През това време, башибозук вече плячкосвал обезлюдените къщи. За да спре това пъклено дело, Иван Ведър – смятан за първия български масон, се среща с Далавер паша – командир на арабската конница и двамата се разпознават като братя масони. Именно този акт спасява Русе и жителите му от пълно унищожение.